Чака ни сериозна работа, родители! Готови- старт! Вече сте втори клас!
Пролетен привет на всички Вас - родители!
Знаете ли, все повече започвам да се замислям в това, че ние учителите сме големи артисти.Изпълняваме години наред една и съща роля на Виновния без вина.Виновни сме пред детето,че въпреки усилията си не сме могли да го ограмотим - за проблемите му и дума да не става. Виновни сме пред родителите за безотговорностите не на нашето, а на тяхното дете. Виновни сме, че си изразил мнение, което пусто да остане не отговаря на някое си. Виновни за..............................ВСИЧКО. Е,стига де оставете ни да работим! То не остана време, като се замислиш за вините си.Виновен, виновен...................Дано най-накрая не се окаже,че си ВИНОВЕН, че си се родил човек и то с професия УЧИТЕЛ! Пусто да остане!
Мили родители,
Наскоро прочетох или по-точно препрочетох една от любимите си книги на Робин Шарма "Наръчник по величие" страхотна книга, бих възкликнала, (която ми помогна да напиша всичко това.) Искам да Ви споделя нещо, което ме вълнува непрекъснато - отношенията в клас могат ли да бъдат по-добри, как да станем най- добри?!
За мен винаги като учител е било най-важното да създам един клас, клас в който всички ученици са едно цяло.Всеки със своите интереси и характери, но едно цяло.На модерен език да успея да изградя култура на лидерство в класа си. Да усъвършенстваме лидерската си култура, защото всичко ни зависи от нея успех,отношения.Конкурентите ни ще имитират дейностите ни, ще имитират уроците ни, но никога няма да могат да имитират училищната ни култура, общата ни култура лидерската ни култура. Именно тя ще ни прави уникални в училище като клас.Училищната култура на нашия клас е онова, което определя и после налага - правила за поведение. Да изградим в общата, училищна, лидерска култура качества като - честност, иновация,непрестанно усъвършенстване, сътрудничество, искреност, взаимопомощ и тъй нататък е най-важното нещо. За да се изгради култура на лидерство има важни стъпки, които аз се опитвам да следвам:
Ритуали: Ние ги имаме. Да започнем от най- важния.При срещата всички се поздравяваме. Помагаме си и работим в екип.Ритуалите в един клас са от изключително значение.Те оформят културата на класа и придават специален характер.
Похвали:Поведение, което бива възнаградено, ще се възпроизведе и в бъдеще. Не пропускаме да похвалим добрите постъпки. Похвалите са градивни.На кой не му е приятно да го похвалят?
Разговори:Учениците ви стават това, за което говорят лидерите,учителите. За да приемат присърце вашата визия и ценности, трябва постоянно да говорите за нещата, които искате да постигнете заедно.Трябва неуморно да разпространявате посланията си.
Обучение:Да развиваш учениците си е важно. Провеждаме интересни интерактивни уроци, излизаме заедно и извън училище.Популяризираме нещата, които искаме да развием за да изградим културата на лидерство в сърцето и съзнанието на учениците си. Когато учениците ни станат по-добри, класът ни също ще се подобри.
Учениците искат да отидат на училище, да влязат в клас и да усетят, че са част от едно цяло, част от дадена общност.Една от най-дълбоките психологически потребности е чувството да принадлежиш. Децата искат да учат в клас, където ги ценят, където се грижат за личностното им развитие, където усещат, че допринасят за осъществяването на някаква мечта. Ще постигнем тези неща, като създадем лидерска култура.Създавайки я не само ще запазим звездите сред учениците си, но ще привлечем и нови. Няма ли да е прекрасно?
Ако и Вие родителите успеете още от най-ранна възраст да възпитате ценни качества у децата си - лидерски повярвайте те ще бъдат готови за предизвикателствата на нашето училище.Ние ще шлифоваме по-малко вашите диамантчета и ще имаме повече време за придобиване на знания и умения.
Не позволявайте в този окабелен свят да усилвате ЕЛЕКТРОННАТА и да отслабвате ЕМОЦИОНАЛНАТА връзка помежду си.
Давайте онова, което най- много искате да се върне при Вас.
Наскоро прочетох или по-точно препрочетох една от любимите си книги на Робин Шарма "Наръчник по величие" страхотна книга, бих възкликнала, (която ми помогна да напиша всичко това.) Искам да Ви споделя нещо, което ме вълнува непрекъснато - отношенията в клас могат ли да бъдат по-добри, как да станем най- добри?!
За мен винаги като учител е било най-важното да създам един клас, клас в който всички ученици са едно цяло.Всеки със своите интереси и характери, но едно цяло.На модерен език да успея да изградя култура на лидерство в класа си. Да усъвършенстваме лидерската си култура, защото всичко ни зависи от нея успех,отношения.Конкурентите ни ще имитират дейностите ни, ще имитират уроците ни, но никога няма да могат да имитират училищната ни култура, общата ни култура лидерската ни култура. Именно тя ще ни прави уникални в училище като клас.Училищната култура на нашия клас е онова, което определя и после налага - правила за поведение. Да изградим в общата, училищна, лидерска култура качества като - честност, иновация,непрестанно усъвършенстване, сътрудничество, искреност, взаимопомощ и тъй нататък е най-важното нещо. За да се изгради култура на лидерство има важни стъпки, които аз се опитвам да следвам:
Ритуали: Ние ги имаме. Да започнем от най- важния.При срещата всички се поздравяваме. Помагаме си и работим в екип.Ритуалите в един клас са от изключително значение.Те оформят културата на класа и придават специален характер.
Похвали:Поведение, което бива възнаградено, ще се възпроизведе и в бъдеще. Не пропускаме да похвалим добрите постъпки. Похвалите са градивни.На кой не му е приятно да го похвалят?
Разговори:Учениците ви стават това, за което говорят лидерите,учителите. За да приемат присърце вашата визия и ценности, трябва постоянно да говорите за нещата, които искате да постигнете заедно.Трябва неуморно да разпространявате посланията си.
Обучение:Да развиваш учениците си е важно. Провеждаме интересни интерактивни уроци, излизаме заедно и извън училище.Популяризираме нещата, които искаме да развием за да изградим културата на лидерство в сърцето и съзнанието на учениците си. Когато учениците ни станат по-добри, класът ни също ще се подобри.
Учениците искат да отидат на училище, да влязат в клас и да усетят, че са част от едно цяло, част от дадена общност.Една от най-дълбоките психологически потребности е чувството да принадлежиш. Децата искат да учат в клас, където ги ценят, където се грижат за личностното им развитие, където усещат, че допринасят за осъществяването на някаква мечта. Ще постигнем тези неща, като създадем лидерска култура.Създавайки я не само ще запазим звездите сред учениците си, но ще привлечем и нови. Няма ли да е прекрасно?
Ако и Вие родителите успеете още от най-ранна възраст да възпитате ценни качества у децата си - лидерски повярвайте те ще бъдат готови за предизвикателствата на нашето училище.Ние ще шлифоваме по-малко вашите диамантчета и ще имаме повече време за придобиване на знания и умения.
Не позволявайте в този окабелен свят да усилвате ЕЛЕКТРОННАТА и да отслабвате ЕМОЦИОНАЛНАТА връзка помежду си.
Давайте онова, което най- много искате да се върне при Вас.
******
Честита Нова Година, мили родители!Бъдете здрави и винаги до децата си!
******
Точката е историята за грижовни учители, които искат да вдъхнат на своите ученици смелост, увереност в собствените способности и самочувствие – „Аз мога!“.
Навън е нощ, звезди потрепват в мрака,
а купчина тетрадки още чака.
В очите от умора зачервени,
надвесени над букви разкривени,
оглеждат се душите детски, чисти,
излети върху снежнобели листи.
И пак с любов разгръщат две ръце,
тетрадка не – разтворено сърце
и сякаш между белите листа
е сбрано всичко ценно на света.
Душата преизпълнена следи,
кое дете как думите реди,
и грешките внимателно поправя,
но винаги на всеки подарява,
в оценката по мъничко отгоре,
с едно сърце за всекиго отворено.
А щом те срещне утре изгрев нов,
ще даваш пак от своята любов
на палавници с рошави главици
и на девици – стройни хубавици.
И ще ги учиш с дух и светлина
на разум, мъдрост и човещина.
И нека път поели към света,
успеят да запазят любовта!
Където и да идат след това,
докрай да пазят твоите слова,
що с обич вложи в техните сърца!
Защото те са твоите деца!
а купчина тетрадки още чака.
В очите от умора зачервени,
надвесени над букви разкривени,
оглеждат се душите детски, чисти,
излети върху снежнобели листи.
И пак с любов разгръщат две ръце,
тетрадка не – разтворено сърце
и сякаш между белите листа
е сбрано всичко ценно на света.
Душата преизпълнена следи,
кое дете как думите реди,
и грешките внимателно поправя,
но винаги на всеки подарява,
в оценката по мъничко отгоре,
с едно сърце за всекиго отворено.
А щом те срещне утре изгрев нов,
ще даваш пак от своята любов
на палавници с рошави главици
и на девици – стройни хубавици.
И ще ги учиш с дух и светлина
на разум, мъдрост и човещина.
И нека път поели към света,
успеят да запазят любовта!
Където и да идат след това,
докрай да пазят твоите слова,
що с обич вложи в техните сърца!
Защото те са твоите деца!
Родители, не правете това!
Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.
В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
-Какво се е случило? – попитал той.
-Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
"Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор!
Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом.
Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си.
Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря.
Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът.
Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен.
Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна.
Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен.
Боже, не искам толкова много…
Искам само да живея, както живее всеки телевизор!”
- Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?!
- Това е съчинението на нашия син…
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.
В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
-Какво се е случило? – попитал той.
-Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
"Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор!
Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом.
Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си.
Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря.
Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът.
Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен.
Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна.
Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен.
Боже, не искам толкова много…
Искам само да живея, както живее всеки телевизор!”
- Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?!
- Това е съчинението на нашия син…
АЗ - Учителят
1. Вие носите от дома си всичко, което може да се използва на работното място. Купувате чанта, като гледате не дизайна, а нейната вместимост, така че да може да събира повече тетрадки.
2. Вашето семейство е принесено в жертва на образованието, то също работи с вас, нищо че не е на щат в училище. Работи тихо и безмълвно, но иначе проклина училището. Съдбата на вашето дете е да чака – в кабинета, в учителската стая, вкъщи, чака търпеливо.
3. Хората, които не работят в образованието, не разбират, когато вие говорите за своите 30 деца и 45 родители.
4. Всяка неформална среща с колеги неизбежно прераства в мини съвет, нищо че през цялото време сте се клели, че няма да говорите за училище.
5. Чуждите пари във вашето портмоне винаги са повече от собствените.
6. Вие скачате през нощта, за да запишете някоя гениална идея за утрешния урок по…
7. Вашият дом се задушава от вази и други ненужни вещи, които съвестта и сърцето ви не позволяват да подарите на някого.
8. Вие умеете да украсявате, залепвате, забивате гвоздеи, да боядисвате и чистите мебели, да работите до сутринта, да уговаряте, да прощавате, да промивате рани… Ходите болни на работа и винаги влизате в нечие положение.
9. Вие не умеете да почивате. Не можете да определите какво приемате на 15 септември – поздрави или ..........
10. Във вашия живот има пет пъти повече поводи за празници от останалите: начало на учебната година, начало на втория срок, края на учебната година… и пет пъти повече поводи за главоболие.
11. Понякога не обръщате внимание на детето си, когато идва в класната ви стая, защото имате да броите учебници, тетрадки, бележници и…
Сълзите на учителя
(древна притча)
В края на шестия ден от Сътворението Господ сътвори УЧИТЕЛЯ.
– Но той прилича досущ на хората – зашушукали ангелчетата около него.
Господ се усмихнал и рекъл:
– Приликата е само външна. Този модел има страхотни характеристики и УНИКАЛЕН като разработка. От него хората ще научат това, което не знаят и не могат. Той ще е техният пример, водач и опора, без дори да е нужно те да съзнават това. Той преподава жизненоважна информация, нужна на всеки един човек, за да оцелее и да се чувства щастлив, ще се грижи за децата, както родителите им се грижат за тях, и ще им отделя повече внимание и обич, отколкото отделя за собствените си деца.
Ще умее да прави хиляди неща за доброто на учениците си, да ги респектира и учи, но и да е близко до тях ида ги разбира и утешава.
Ще бъде вежлив, усмихнат, спокоен и справедлив, въпреки че ежедневно ще бъде критикуван, хулен и лъган.
Винаги ще дава на хората повече, отколкото ще получава, и ще е щастлив от това.
– Но това е изумително – възкликнали ангелчетата. – И изработката е БОЖЕСТВЕНА! Но защо в очите му има някаква влага? Не е ли това някакъв недостатък?
– Това не е влага – отвърнал им ГОСПОД. – Това са СЪЛЗИ.
– Сълзи! – зачудили се те. – Не е ли все пак недостатък на творението ти? За какво са тези сълзи?
– Сълзата е израз на радосттта и гордостта да видиш как децата постигат и най-малката цел, която са си поставили. Тя е за самотата и страховете им, когато се отделят от семейството, тя е за съпричастността към чувствата на родителите и техните опасения за бъдещето на децата им.
Сълзите идват от болката да се чувстваш безсилен да промениш някого, който греши, и от разочарованието, което знаеш, че рано или късно ще го сполети. Тези сълзи често се появяват по време на раздяла, когато учителят е бил с един клас цяла година или поредица от години и идва ред да ги изпрати нагоре, към следващото стъпало, което трябва да преодолеят, а той да посрещне новите деца, за да им даде всичко, на което е способен. Тези сълзи…
– … са гениална идея! – възкликнали ангелчетата.
– Да, но не са моя заслуга – отвърнал СЪЗДАТЕЛЯТ.
2. Вашето семейство е принесено в жертва на образованието, то също работи с вас, нищо че не е на щат в училище. Работи тихо и безмълвно, но иначе проклина училището. Съдбата на вашето дете е да чака – в кабинета, в учителската стая, вкъщи, чака търпеливо.
3. Хората, които не работят в образованието, не разбират, когато вие говорите за своите 30 деца и 45 родители.
4. Всяка неформална среща с колеги неизбежно прераства в мини съвет, нищо че през цялото време сте се клели, че няма да говорите за училище.
5. Чуждите пари във вашето портмоне винаги са повече от собствените.
6. Вие скачате през нощта, за да запишете някоя гениална идея за утрешния урок по…
7. Вашият дом се задушава от вази и други ненужни вещи, които съвестта и сърцето ви не позволяват да подарите на някого.
8. Вие умеете да украсявате, залепвате, забивате гвоздеи, да боядисвате и чистите мебели, да работите до сутринта, да уговаряте, да прощавате, да промивате рани… Ходите болни на работа и винаги влизате в нечие положение.
9. Вие не умеете да почивате. Не можете да определите какво приемате на 15 септември – поздрави или ..........
10. Във вашия живот има пет пъти повече поводи за празници от останалите: начало на учебната година, начало на втория срок, края на учебната година… и пет пъти повече поводи за главоболие.
11. Понякога не обръщате внимание на детето си, когато идва в класната ви стая, защото имате да броите учебници, тетрадки, бележници и…
Сълзите на учителя
(древна притча)
В края на шестия ден от Сътворението Господ сътвори УЧИТЕЛЯ.
– Но той прилича досущ на хората – зашушукали ангелчетата около него.
Господ се усмихнал и рекъл:
– Приликата е само външна. Този модел има страхотни характеристики и УНИКАЛЕН като разработка. От него хората ще научат това, което не знаят и не могат. Той ще е техният пример, водач и опора, без дори да е нужно те да съзнават това. Той преподава жизненоважна информация, нужна на всеки един човек, за да оцелее и да се чувства щастлив, ще се грижи за децата, както родителите им се грижат за тях, и ще им отделя повече внимание и обич, отколкото отделя за собствените си деца.
Ще умее да прави хиляди неща за доброто на учениците си, да ги респектира и учи, но и да е близко до тях ида ги разбира и утешава.
Ще бъде вежлив, усмихнат, спокоен и справедлив, въпреки че ежедневно ще бъде критикуван, хулен и лъган.
Винаги ще дава на хората повече, отколкото ще получава, и ще е щастлив от това.
– Но това е изумително – възкликнали ангелчетата. – И изработката е БОЖЕСТВЕНА! Но защо в очите му има някаква влага? Не е ли това някакъв недостатък?
– Това не е влага – отвърнал им ГОСПОД. – Това са СЪЛЗИ.
– Сълзи! – зачудили се те. – Не е ли все пак недостатък на творението ти? За какво са тези сълзи?
– Сълзата е израз на радосттта и гордостта да видиш как децата постигат и най-малката цел, която са си поставили. Тя е за самотата и страховете им, когато се отделят от семейството, тя е за съпричастността към чувствата на родителите и техните опасения за бъдещето на децата им.
Сълзите идват от болката да се чувстваш безсилен да промениш някого, който греши, и от разочарованието, което знаеш, че рано или късно ще го сполети. Тези сълзи често се появяват по време на раздяла, когато учителят е бил с един клас цяла година или поредица от години и идва ред да ги изпрати нагоре, към следващото стъпало, което трябва да преодолеят, а той да посрещне новите деца, за да им даде всичко, на което е способен. Тези сълзи…
– … са гениална идея! – възкликнали ангелчетата.
– Да, но не са моя заслуга – отвърнал СЪЗДАТЕЛЯТ.
SOS ВАКАНЦИЯ!
Лятната ваканция е любимият период за вашето дете. То се чувства свободно и неангажирано. Ние възрастните обаче сме отговорни да не позволяваме на детето да се отпусне прекалено през лятната ваканция, а да се възползва максимални ефективно от нея.
Нито пълното бездействие, нито прекалената ангажираност в занимания са подходящи за детето през лятната ваканция. Затова трябва да намерите оптимален вариант, който да е съобразен с вашия график и желанията на детето. За съжаление, лятната почивка на родителите не може да е толкова дълга, колкото и на децата, затова всички родители се изправят пред въпроса - какво ще правят с детето си през лятната ваканция.
Изпращането при баба и дядо е задоволителен вариант за всички. Баба и дядо са щастливи, детето сменя обстановката, а вие сте спокойни, че малкият ви наследник е в сигурни ръце. Ако не може да се възползвате от този вариант, тогава трябва да помислите за детегледачка или занималня. В случаите, когато детето е по-голямо и може да го оставите само, тогава помолете някой от съседите да го наглеждат и да ви държат в течение дали всичко е наред.
През лятната ваканция децата забравят почти всичко, което са научили през учебната година. Особено по-малките, които все още не са свикнали на рутината учебна година - ваканция. За да избегнете този проблем, който най-вероятно ще стресира детето в началото на учебната година, трябва да поддържате знанията и нивото му на подготовка. Разбира се, това не означава, че детето трябва да е заето с учене всеки ден.
Най-добрият вариант е да избере два следобеда от седмицата, през които да преговаряте и упражнявате наученото през учебната година, както и да усъвършенствате материя, която не му е била ясна.
Лятната ваканция е подходящ момент и за започване на обучение по нов език. Веднъж или два пъти в седмицата детето може да посещава курс или частни уроци. Много по-лесно ще е да учи език, когато не е на училище, защото ще има повече свободно време и възможност да осмисли материята. Освен това няма да се обърква от голямото количество материал, което трябва да научи.
Спортът и движението са задължителни през лятната ваканция. Най-вероятно детето ви само изявява желание да се движи повече през лятото, но ако предпочита компютъра, вие трябва да създадете у него желанието да спортува. Разходки, тичане, тенис, колоездене, футбол, баскетбол, игра. Движението е ключово за правилното развитие на подрастващите.
Топлото време, слънцето и зеленината спомагат за каляването и развитието на детето. Когато не сте на работа през уикендите, винаги отивайте заедно някъде сред природата - на пикник, да играете на федербал или просто да се разхождате. През работната седмица се уверете, че детето спортува достатъчно. Ако имате възможност, го запишете на някакъв спорт, към който детето има предпочитания. Полезни и приятни са също спортните, народните танци и всички видове занимания, които не натоварват психиката, а забавляват детето и той се движи.
Слънчева и радостна ваканция, и за Вас родители!
Поздрав:г-жа Москова
**********
Лятната ваканция е любимият период за вашето дете. То се чувства свободно и неангажирано. Ние възрастните обаче сме отговорни да не позволяваме на детето да се отпусне прекалено през лятната ваканция, а да се възползва максимални ефективно от нея.
Нито пълното бездействие, нито прекалената ангажираност в занимания са подходящи за детето през лятната ваканция. Затова трябва да намерите оптимален вариант, който да е съобразен с вашия график и желанията на детето. За съжаление, лятната почивка на родителите не може да е толкова дълга, колкото и на децата, затова всички родители се изправят пред въпроса - какво ще правят с детето си през лятната ваканция.
Изпращането при баба и дядо е задоволителен вариант за всички. Баба и дядо са щастливи, детето сменя обстановката, а вие сте спокойни, че малкият ви наследник е в сигурни ръце. Ако не може да се възползвате от този вариант, тогава трябва да помислите за детегледачка или занималня. В случаите, когато детето е по-голямо и може да го оставите само, тогава помолете някой от съседите да го наглеждат и да ви държат в течение дали всичко е наред.
През лятната ваканция децата забравят почти всичко, което са научили през учебната година. Особено по-малките, които все още не са свикнали на рутината учебна година - ваканция. За да избегнете този проблем, който най-вероятно ще стресира детето в началото на учебната година, трябва да поддържате знанията и нивото му на подготовка. Разбира се, това не означава, че детето трябва да е заето с учене всеки ден.
Най-добрият вариант е да избере два следобеда от седмицата, през които да преговаряте и упражнявате наученото през учебната година, както и да усъвършенствате материя, която не му е била ясна.
Лятната ваканция е подходящ момент и за започване на обучение по нов език. Веднъж или два пъти в седмицата детето може да посещава курс или частни уроци. Много по-лесно ще е да учи език, когато не е на училище, защото ще има повече свободно време и възможност да осмисли материята. Освен това няма да се обърква от голямото количество материал, което трябва да научи.
Спортът и движението са задължителни през лятната ваканция. Най-вероятно детето ви само изявява желание да се движи повече през лятото, но ако предпочита компютъра, вие трябва да създадете у него желанието да спортува. Разходки, тичане, тенис, колоездене, футбол, баскетбол, игра. Движението е ключово за правилното развитие на подрастващите.
Топлото време, слънцето и зеленината спомагат за каляването и развитието на детето. Когато не сте на работа през уикендите, винаги отивайте заедно някъде сред природата - на пикник, да играете на федербал или просто да се разхождате. През работната седмица се уверете, че детето спортува достатъчно. Ако имате възможност, го запишете на някакъв спорт, към който детето има предпочитания. Полезни и приятни са също спортните, народните танци и всички видове занимания, които не натоварват психиката, а забавляват детето и той се движи.
Слънчева и радостна ваканция, и за Вас родители!
Поздрав:г-жа Москова
**********
Първият учебен звънец бие и събира децата ни в училище, но ще събуди ли и нас, техните родители?Погледнете ни на какво сме заприличали.На шепа вечно недоволни, мърморещи лелки и чичковци, на които все някой друг им е виновен - от заплатите.........до дереджето на футбола или правителството, което е на власт.
Станали сме група сърдити почти старчета, които страдат за топлина и любов.Но няма откъде да я получат, защото не можем да разберем нуждите и желанията на децата си.И както децата ни се събират за първия учебен ден, нека и Ние Родителите влезем виртуално в училището на нашите деца.Честно да си направим равносметка.Къде сбъркахме?Но фаталната година на Бурята според календара на маите отмина вече сме в годината на Семето.Каквото посеем, това ще жънем. Време е! Звънеца бие и за Вас Родители!
Станали сме група сърдити почти старчета, които страдат за топлина и любов.Но няма откъде да я получат, защото не можем да разберем нуждите и желанията на децата си.И както децата ни се събират за първия учебен ден, нека и Ние Родителите влезем виртуално в училището на нашите деца.Честно да си направим равносметка.Къде сбъркахме?Но фаталната година на Бурята според календара на маите отмина вече сме в годината на Семето.Каквото посеем, това ще жънем. Време е! Звънеца бие и за Вас Родители!
Учителите са експерти по учебната програма и педагогика, но ВИЕ родителите сте експерти по собствените си деца.
..........................................
Като начало – ние сме учители, а не бавачки. Ние сме образовани професионалисти, които работят с децата ви всеки ден и често виждат детето ви в различна светлина от вашата. Ако ви дадем съвет, не се борете с него. Вземете го, и го следвайте така, както следвате съветите на вашия адвокат или лекар. Вече съм свикнала с родители, които просто не желаят да чуят нищо отрицателно за своето дете. Но понякога ако вие вземете присърце едно ранно предупреждение, то може да ви спести много бъдещи неприятности.
Вярвайте ни. Понякога когато казвам на някои родители, че детето им има поведенчески проблеми, аз просто виждам как се изправят космите на гърба им. Те са готови да се борят и да защитават своето дете, и това е изтощително. Едно от най-болните ми места е, когато кажа на някоя майка нещо, което синът й е направил, тя да се обърне към него и да попита: „Това вярно ли е?” Ами, да, вярно е, разбира се. Нали току-що ви го казах. И, моля ви, не питайте дали може някой съученик да потвърди станалото и дали още някой друг учител е присъствал. Това само унижава учителя и обезсилва учителско родителското партньорство. Моля, престанете с всички видове извинения.
И ако наистина искате да помогнете на вашето дете да успее, престанете да му търсите извинения. Попитах наскоро един мой ученик за лятната му работа и той ми каза, че още не я е започнал. Казах му, че съм много разочарованa, защото новата учебна година е на прага. Майка му тогава се намеси и обясни, че цялото лято било ужасно за тях поради семейни проблеми през месец юли. Казах им, че много съжалявам за това, но подчертах, че домашната работа беше дадена през месец май. Тя бързо добави, че самата тя е разрешила на детето малко „време за почивка” през лятото преди да се хване на работа през юли и че в крайна сметка не е негова вината, че не е изпълнил задачата си.
Можете ли да почувствате болката ми? Някои родители винаги ще намират извинения независимо от ситуацията и те отглеждат деца, които ще израснат възрастни, постоянно търсещи извиненията, без работна етика. Ако не искате вашето дете да завърши на 25 години безработен на дивана пред телевизора с пакет чипс, то моля, спрете да им измисляте извинения за несвършената работа. Вместо това, съсредоточете се върху намирането на решение.
Родителю, бъди партньор вместо прокурор
Както знаете, драги родители, не е проблем фактът, че детето ви понякога има проблеми. Те изграждат характера и дават житейски уроци. Като учители, ние сме много обсъждани от онези родители, които се противопоставят на тези уроци; ние ги наричаме родители хеликоптери, защото са готови да връхлетят и да спасяват своето дете във всеки един момент, когато нещо не е както трябва. Ако ние сме дали на детето 79 процента на проекта му, значи толкова заслужава. Не си губете времето да се срещате с мен и да преговаряте за 80. Резултатът е 79, независимо от вашето мнение, че трябва да е за петица (80 процента). Това може би е трудно да бъде преглътнато, но не трябва да мислите, че след като вашето дете получава само шестици, то получава добро образование. Истината е, че има учители, които често пишат шестици, защото знаят, че тогава всички ще ги оставят на мира. Родителите ще кажат: „Моето дете има страхотен учител! Има само шестици тази година!”
Уау. Я помислете добре. Най-честно казано, именно добрите учители са онези, които пишат ниски оценки, защото така повишават критерия на очакванията. Но, въпреки това, когато вашето дете получава ниски оценки, вие искате да се оплаквате и се отправяте към канцеларията на директора. Моля ви, спрете се за момент и се огледайте. Преди да оспорвате ниските оценки, които учителят е „дал” на детето ви, може би трябва да осъзнаете, че вашето дете си е „заработило” тези оценки и че учителят, от когото се оплаквате, всъщност провежда най-доброто обучение.
И, моля ви, бъдете партньори, не прокурори. Имах един ученик, който преписваше на тест, и родителите му заплашиха да повикат адвокат, защото съм бил набедил детето за престъпник. Зная, че звучи безумно, но директори от цялата страна ми казват, че все повече адвокати придружават родители на родителски срещи, за да защитават децата им.
Учителите стъпват по яйчени черупки
Толкова ми е жал за всички колеги администратори и учители, чиито ръце в момента са напълно завързани. В много отношения ние живеем в постоянен страх какво точно ще се случи в следващия момент. Ние стъпваме по яйчени черупки в едно все по-слаба образователна система, в която учителите нямат куража да са честни и да говорят онова, което мислят. Ако направят малка грешка, тя може да се превърне в бедствие.
Майка ми току-що ми разказа за едно дете в местното училище, което надраскало лицето си с флумастер. Учителката опитала да го почисти с мокра кърпичка и това оставило червена следа върху лицето на детето. Родителят повикал пресата учителката била уволнена. Моята майка, самата моя майка каза: ” Можеш ли да повярваш какво е направила тази жена?”
Почувствах това като удар в корема. Честно казано, аз също щях да опитам да почистя маркера по този начин. Да знаеш, че можеш да загубиш работата си за нещо толкова дребно, е просто плашещо. Защо изобщо някой би пожелал да влезе в нашата професия? Ако нашите учители продължават да се чувстват заплашени или уплашени, вие ще ограбите нашите училища от най-добрите и ще оковете нашите усилия да наемаме утрешните отлични учители.
И последно – при негативни ситуации действайте професионално.
Ако детето ви каже, че в класната стая се е случило нещо, което ви засяга, поискайте да се видите с учителя като му кажете: „ Исках да знаете, че детето ми разказа за нещо, което се е случило в клас, тъй като зная, че децата са склонни към преувеличение и понеже в една история винаги има две страни. Надявам се че ще можете да осветлите малко тази случка за мен.” Ако не сте доволен от резултата, тогава отнесете своите въпроси до директора, но преди всичко – никога не говорете отрицателно за учителя пред детето си. Ако то знае, че вие не го уважавате, и то няма да го уважава, а това вече ще доведе до купища проблеми.
Ние знаем, че вие обичате вашите деца. И ние също ги обичаме. Ние само искаме – и ви молим – да ни вярвате, да ни подкрепяте и да работите заедно със системата, а не срещу нея. Ние се нуждаем от вас като опора, нуждаем се да ни отдадете уважението, което заслужаваме. Издигнете ни, накарайте ни да се чувстваме ценени, и ние ще работим дори още по-усърдно, за да дадем на децата ви най-доброто възможно образование.
Това е учителско обещание, от мен към вас.
С уважение: Стойна Москова
..........................................
Като начало – ние сме учители, а не бавачки. Ние сме образовани професионалисти, които работят с децата ви всеки ден и често виждат детето ви в различна светлина от вашата. Ако ви дадем съвет, не се борете с него. Вземете го, и го следвайте така, както следвате съветите на вашия адвокат или лекар. Вече съм свикнала с родители, които просто не желаят да чуят нищо отрицателно за своето дете. Но понякога ако вие вземете присърце едно ранно предупреждение, то може да ви спести много бъдещи неприятности.
Вярвайте ни. Понякога когато казвам на някои родители, че детето им има поведенчески проблеми, аз просто виждам как се изправят космите на гърба им. Те са готови да се борят и да защитават своето дете, и това е изтощително. Едно от най-болните ми места е, когато кажа на някоя майка нещо, което синът й е направил, тя да се обърне към него и да попита: „Това вярно ли е?” Ами, да, вярно е, разбира се. Нали току-що ви го казах. И, моля ви, не питайте дали може някой съученик да потвърди станалото и дали още някой друг учител е присъствал. Това само унижава учителя и обезсилва учителско родителското партньорство. Моля, престанете с всички видове извинения.
И ако наистина искате да помогнете на вашето дете да успее, престанете да му търсите извинения. Попитах наскоро един мой ученик за лятната му работа и той ми каза, че още не я е започнал. Казах му, че съм много разочарованa, защото новата учебна година е на прага. Майка му тогава се намеси и обясни, че цялото лято било ужасно за тях поради семейни проблеми през месец юли. Казах им, че много съжалявам за това, но подчертах, че домашната работа беше дадена през месец май. Тя бързо добави, че самата тя е разрешила на детето малко „време за почивка” през лятото преди да се хване на работа през юли и че в крайна сметка не е негова вината, че не е изпълнил задачата си.
Можете ли да почувствате болката ми? Някои родители винаги ще намират извинения независимо от ситуацията и те отглеждат деца, които ще израснат възрастни, постоянно търсещи извиненията, без работна етика. Ако не искате вашето дете да завърши на 25 години безработен на дивана пред телевизора с пакет чипс, то моля, спрете да им измисляте извинения за несвършената работа. Вместо това, съсредоточете се върху намирането на решение.
Родителю, бъди партньор вместо прокурор
Както знаете, драги родители, не е проблем фактът, че детето ви понякога има проблеми. Те изграждат характера и дават житейски уроци. Като учители, ние сме много обсъждани от онези родители, които се противопоставят на тези уроци; ние ги наричаме родители хеликоптери, защото са готови да връхлетят и да спасяват своето дете във всеки един момент, когато нещо не е както трябва. Ако ние сме дали на детето 79 процента на проекта му, значи толкова заслужава. Не си губете времето да се срещате с мен и да преговаряте за 80. Резултатът е 79, независимо от вашето мнение, че трябва да е за петица (80 процента). Това може би е трудно да бъде преглътнато, но не трябва да мислите, че след като вашето дете получава само шестици, то получава добро образование. Истината е, че има учители, които често пишат шестици, защото знаят, че тогава всички ще ги оставят на мира. Родителите ще кажат: „Моето дете има страхотен учител! Има само шестици тази година!”
Уау. Я помислете добре. Най-честно казано, именно добрите учители са онези, които пишат ниски оценки, защото така повишават критерия на очакванията. Но, въпреки това, когато вашето дете получава ниски оценки, вие искате да се оплаквате и се отправяте към канцеларията на директора. Моля ви, спрете се за момент и се огледайте. Преди да оспорвате ниските оценки, които учителят е „дал” на детето ви, може би трябва да осъзнаете, че вашето дете си е „заработило” тези оценки и че учителят, от когото се оплаквате, всъщност провежда най-доброто обучение.
И, моля ви, бъдете партньори, не прокурори. Имах един ученик, който преписваше на тест, и родителите му заплашиха да повикат адвокат, защото съм бил набедил детето за престъпник. Зная, че звучи безумно, но директори от цялата страна ми казват, че все повече адвокати придружават родители на родителски срещи, за да защитават децата им.
Учителите стъпват по яйчени черупки
Толкова ми е жал за всички колеги администратори и учители, чиито ръце в момента са напълно завързани. В много отношения ние живеем в постоянен страх какво точно ще се случи в следващия момент. Ние стъпваме по яйчени черупки в едно все по-слаба образователна система, в която учителите нямат куража да са честни и да говорят онова, което мислят. Ако направят малка грешка, тя може да се превърне в бедствие.
Майка ми току-що ми разказа за едно дете в местното училище, което надраскало лицето си с флумастер. Учителката опитала да го почисти с мокра кърпичка и това оставило червена следа върху лицето на детето. Родителят повикал пресата учителката била уволнена. Моята майка, самата моя майка каза: ” Можеш ли да повярваш какво е направила тази жена?”
Почувствах това като удар в корема. Честно казано, аз също щях да опитам да почистя маркера по този начин. Да знаеш, че можеш да загубиш работата си за нещо толкова дребно, е просто плашещо. Защо изобщо някой би пожелал да влезе в нашата професия? Ако нашите учители продължават да се чувстват заплашени или уплашени, вие ще ограбите нашите училища от най-добрите и ще оковете нашите усилия да наемаме утрешните отлични учители.
И последно – при негативни ситуации действайте професионално.
Ако детето ви каже, че в класната стая се е случило нещо, което ви засяга, поискайте да се видите с учителя като му кажете: „ Исках да знаете, че детето ми разказа за нещо, което се е случило в клас, тъй като зная, че децата са склонни към преувеличение и понеже в една история винаги има две страни. Надявам се че ще можете да осветлите малко тази случка за мен.” Ако не сте доволен от резултата, тогава отнесете своите въпроси до директора, но преди всичко – никога не говорете отрицателно за учителя пред детето си. Ако то знае, че вие не го уважавате, и то няма да го уважава, а това вече ще доведе до купища проблеми.
Ние знаем, че вие обичате вашите деца. И ние също ги обичаме. Ние само искаме – и ви молим – да ни вярвате, да ни подкрепяте и да работите заедно със системата, а не срещу нея. Ние се нуждаем от вас като опора, нуждаем се да ни отдадете уважението, което заслужаваме. Издигнете ни, накарайте ни да се чувстваме ценени, и ние ще работим дори още по-усърдно, за да дадем на децата ви най-доброто възможно образование.
Това е учителско обещание, от мен към вас.
С уважение: Стойна Москова
Децата се учат от своя живот
Дорис Ло Нолти
Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.
Ако детето живее във враждебност,
то се учи да воюва.
Ако детето живее, заобиколено от присмех,
то става боязливо.
Ако детето живее в срам,
то се учи да чувства вина.
Ако детето живее в търпимост,
то се учи на търпение.
Ако детето живее в насърчение,
то се учи на доверие.
Ако детето живее с похвали,
то се учи на признателност.
Ако детето живее в честност,
то се учи на справедливост.
Ако детето живее в сигурност,
то се научава да вярва.
Ако детето живее с одобрение,
то се научава да харесва себе си.
Ако детето живее в добронамереност и приятелство,
то се научава да открива любов в света.”
Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.
Ако детето живее във враждебност,
то се учи да воюва.
Ако детето живее, заобиколено от присмех,
то става боязливо.
Ако детето живее в срам,
то се учи да чувства вина.
Ако детето живее в търпимост,
то се учи на търпение.
Ако детето живее в насърчение,
то се учи на доверие.
Ако детето живее с похвали,
то се учи на признателност.
Ако детето живее в честност,
то се учи на справедливост.
Ако детето живее в сигурност,
то се научава да вярва.
Ако детето живее с одобрение,
то се научава да харесва себе си.
Ако детето живее в добронамереност и приятелство,
то се научава да открива любов в света.”
Една жена с детенце на ръце продума:
— Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
— Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Халил Джубран
— Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
— Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Халил Джубран
Стоте езика на детството
Детето е изградено от стотици неща.
Детето има сто езика, сто ръце, сто мисли. Сто начина на мислене, на играене, на говорене. Сто, винаги сто начина на слушане, на възхищаване, на обичане.
Сто радости, които да разбере и да запее.
Сто свята за откриване. Сто свята за измисляне. Сто свята за мечтаене.
Детето има сто езика / и сто, и сто и още сто/. Но от 99 го лишават училището и културата. Разделяйки главата от тялото те казват на детето да мисли без глава, да слуша и да не говори, да разбира без да изпитва радост, да обича и да се възхищава само на Великден и Коледа. Те казват на детето да открива открити вече неща. И от стоте открадват 99.
Нашата задача е да помогнем на децата да изкачат своите собствени планини, колкото е възможно
по-високо.
Никой не може да направи повече!
Детето е изградено от стотици неща.
Детето има сто езика, сто ръце, сто мисли. Сто начина на мислене, на играене, на говорене. Сто, винаги сто начина на слушане, на възхищаване, на обичане.
Сто радости, които да разбере и да запее.
Сто свята за откриване. Сто свята за измисляне. Сто свята за мечтаене.
Детето има сто езика / и сто, и сто и още сто/. Но от 99 го лишават училището и културата. Разделяйки главата от тялото те казват на детето да мисли без глава, да слуша и да не говори, да разбира без да изпитва радост, да обича и да се възхищава само на Великден и Коледа. Те казват на детето да открива открити вече неща. И от стоте открадват 99.
Нашата задача е да помогнем на децата да изкачат своите собствени планини, колкото е възможно
по-високо.
Никой не може да направи повече!
10 съвета, как да бъдете полезни!
1. Помагайте! Участието на родителите при подготовката за училище е в помощ както на учителите, така и на детето.
2. Осигурете материали и условия за учене вкъщи – лична библиотека или списания на разположение. Четете всеки ден с детето.
3. Давайте добър пример! Покажете на детето със собствените си действия, че му вярвате, че четенето е приятно и полезно. Контролирайте гледането на телевизия, видео и компютърни игри.
4. Окуражавайте детето да дава най-доброто от себе си в училище. Покажете му, че обучението е важно и ценно и че очаквате от него да се справя добре.
5. Ценете образованието и търсете баланс между училищната и извънучилищната активност. Наблягайте на развитието на уменията и знанията, от които се нуждае детето, за да успее в училището и живота.
6. Разпознайте негативните фактори, които оказват влияние върху детето. Работете с него, за да му помогнете да поддържа баланс между отговорностите в училище и извънучилищните ангажименти.
7. Подкрепяйте училищните правила и цели. Внимавайте да не подкопавате училищните норми, дисциплина и цели чрез обидни изказвания, пренебрежително отношение или следване на противоположни правила вкъщи.
8. Използвайте положителен натиск. Окуражавайте детето да даде най-доброто от себе си, но не го притискайте с твърде високи цели или с много активности.
9. Споделете с учителя. Споделяйте с учителя, ако мислите, че има проблем, докато все още има време за разрешаването му. Не чакайте учителят да ви потърси пръв.
10. Приемете отговорността си като родител. Не очаквайте, че училището или учителят ще изземат ролята и задълженията ви на родител. Учете децата на самодисциплина и уважение към другите вкъщи. Не прехвърляйте отговорността за усвояването на тези основни навици върху учителя и училището.
Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи
1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаване на външни условия за работа: организация на работното място и планиране на задачите.
2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.
3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи. Подписвайте проверената домашна работа.
4. Домашните работи могат да играят роля на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявят интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.
5. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетвореност и увереност в собствените сили.
1. Помагайте! Участието на родителите при подготовката за училище е в помощ както на учителите, така и на детето.
2. Осигурете материали и условия за учене вкъщи – лична библиотека или списания на разположение. Четете всеки ден с детето.
3. Давайте добър пример! Покажете на детето със собствените си действия, че му вярвате, че четенето е приятно и полезно. Контролирайте гледането на телевизия, видео и компютърни игри.
4. Окуражавайте детето да дава най-доброто от себе си в училище. Покажете му, че обучението е важно и ценно и че очаквате от него да се справя добре.
5. Ценете образованието и търсете баланс между училищната и извънучилищната активност. Наблягайте на развитието на уменията и знанията, от които се нуждае детето, за да успее в училището и живота.
6. Разпознайте негативните фактори, които оказват влияние върху детето. Работете с него, за да му помогнете да поддържа баланс между отговорностите в училище и извънучилищните ангажименти.
7. Подкрепяйте училищните правила и цели. Внимавайте да не подкопавате училищните норми, дисциплина и цели чрез обидни изказвания, пренебрежително отношение или следване на противоположни правила вкъщи.
8. Използвайте положителен натиск. Окуражавайте детето да даде най-доброто от себе си, но не го притискайте с твърде високи цели или с много активности.
9. Споделете с учителя. Споделяйте с учителя, ако мислите, че има проблем, докато все още има време за разрешаването му. Не чакайте учителят да ви потърси пръв.
10. Приемете отговорността си като родител. Не очаквайте, че училището или учителят ще изземат ролята и задълженията ви на родител. Учете децата на самодисциплина и уважение към другите вкъщи. Не прехвърляйте отговорността за усвояването на тези основни навици върху учителя и училището.
Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи
1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаване на външни условия за работа: организация на работното място и планиране на задачите.
2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.
3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи. Подписвайте проверената домашна работа.
4. Домашните работи могат да играят роля на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявят интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.
5. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетвореност и увереност в собствените сили.
АКО…….
Ридиърд Киплинг
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
Ридиърд Киплинг
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!