Диктовки
Във влака
Аз, Славко и Панайот отидохме на гарата. Заминавахме на гости при бабата на Слaвко във Видин. Качихме се във втори вагон на влака.
Пътувахме дълго. Аз извадих сандвичи със сирене, а Пнайот ни почерпи със сандвичи със самам. Славко бе взел за закуска сладки, поръсени със захар и баклава във ванилов сироп. Хапнахме си юнашки, но внимавахме да не оцапаме вагона.
Кондуктурът ни провери билетите. Неусетно се унесохме в сън. Събудихме се малко преди да пристигнем във Видин.
На пазара
В петък ходих на пазара. Беше отрупано със зеленчуци и плодове.
Усмихваха се къдрави зелки. До тях се надуваха едри домати. Дълъг праз като войник пазеше зеленчуците. Оранжевият морков и зеленият магданоз красяха пазара. Разнасяше се аромат на червени ябълки и жълти дюли.
Колко е щедра есента!
Есен
Колко красива е есента! Истинска златна принцеса от приказките! Щом пристигне тази вълшебница, идете сред природата! Там ще видите истинско чудо. Навсякъде e покрито с пъстроцветни губери. Вслушайте се в тихата песен на есенната гора! Но защо ли песента ù, е тъжна?
Есента е готова да раздаде всичко, което притежава - багри, красота, плодородие. Вземайте си от всичко, но оставете нещичко и за дивите животни!
На поход
Нашият клас тръгна на поход. Решихме да отидем до близката местност Божурица. Стигнахме до малката рекичка, която при валеж преливаше коритото си. Намерихме брод, където водата се разливаше в плитък залив. Тя имаше зеленикав цвят и бавно се оттичаше надолу. Единият бряг беше по - висок и по него растяха глог и шипка. Върбите сплитаха гъвкав, жилав клонак над водата. Изгледа към реката беше красив. От ниския бряг започваше чудна зелена полянка с дъхави билки и сочна трева.
Есенна разходка
Здравка обича разходките през есента. Вчера тя извика братовчедка си Йорданка. Заедно с Еньо тримата отидоха в градската градина.
Есента беше боядисала листата на дърветата в красиви цветове. Земята под тях приличаше на пъстър килим от разноцветни листа.На едно дърво съзряха врабче с кафява човчица. То размахваше крилца и подскачаше от храстче на храстче и търсеше храна. Сив гълъб гукаше на див кестен. От детската площадка се чуваха щастливи детски гласчета. Трите деца си поиграха на люлките. Когато градския часовник удари шест часа, децата се прибраха. Гледката в градската градина беше красива. Дано във вторник да отидат пак.
Гълъбчето на Панайот и Еньо
Панайот и Еньо са ученици във втори клас. Имат голям сив гълъб. Затворен е в нов кафез. Веднъж оставиха вратичката отворена. Неочаквано гълъбчето изхвърча. Кацна върху циментов стълб. Братчетата затъгуваха за своя приятел.Той ги гледаше отгоре със строг поглед. Не искаше отново да се завърне в кафезчето. Подскачаше си радостно от храстче на храстче.Беше бодър и щастлив. Заваля дъжд. Децата влязоха вкъщи. Градският часовник удари шест часа. В детските очички блестеше влага . С нетърпение зачакаха майка си, за да и съобщят нерадостната вест. На вратата са позвъня. Майка им Йовка се връщаше от близкия завод.
Есен
Вършитбата отдавна отмина. Полята лежаха оголени и бяха пусти.
Една есенна нощ заваля проливен дъжд. На сутринта небето беше избистрено , а над земята пропълзя хлад. Старият щърк разтърси криле и каза:
-Мили мой, днес ще отлетите на юг без мен. Стар съм и нямам сили за дълъг път. Ще остана в родното си огнище. Ще бъда самичък , но така желая, защото това ще бъдат последните дни от живота ми.
Птиците наведоха мълчаливо глави и се сбогуваха.
Футболна среща
Беше през пролетта. Събрахме се пред училищната сграда.Започна футболната среща. Увереността в победата ни даваше кураж. Всеки държеше на честта на отбора си. Изведнъж отговорникът изсвири със свирката . Показа му жълт картон. Направи му забележка. Беше сграбчил Радко за ризката, брат си сбута на полянката. След това си послужи с хитрост, но и хитростта му не успя.
А уж се славеше като искрен и вежлив момък. Отговорникът не се сдържа. Заслужено го изхвърли от играта. Дори не пожела да го изслуша.
Ръкоплясканията отляво и отдясно нямаха край. Срещата свърши в шест часа и всички си тръгнаха. Само Еньо продължаваше да стой отстрани мълчалив и угрижен.
На излет във Витоша
Стенният часовник на градската каменна кула удари шест часа. Йовчо подскочи от креватчето си като ужилен.Отдавна и непрестанно мислеше за предстоящия ден.Изтича безшумно до прозореца и надникна навън.Озариха го ранните утринни лъчи.Очертаваше се слънчев пролетен ден,подходящ за излет.
Двамата с баща си потеглиха за Витоша.Свежестта и прохладността на въздуха ги опияняваше.Живописна гледка се разкри пред тях,когато се изкачиха на върха.Оттам видяха милионна София и гигантската Стара планина. Оттатък Стара планина се разтила най-обширната равнина местност – Дунавската равнина. Хубостта и приказността на тази картина от свещената ни земя, бяха неописуеми.Те се разходиха из раззеленилата се гора. Минаха по тясна пътечка и каменно мостче. Иззад едно храстче нещо изшумоля Йовчо уплашено се оттегли назад. Изскочи таралеж и бавно запълзя към близкия храст.
Този ден Йовчо разбра , че горите са безценното богатство на родината ни.
В дъжда
Момиченцето беше облечено в топло палтенце, обуто в червени гумени ботушки със смешни муцунки. В ръката си държеше дръжката на свито чадърче. По раменете му подскачаха палави руси плитчици, украсени с червени панделки. Краищата на пъстрото шалче се увиха плътно около вратлето му. На върха на жълтата барета се люлееше рошав помпон.
Вятърът събра накуп всички облаци. Небето стана сиво и тежко. Тогава чадърчето се разтвори и се издигна над баретката, над шапката, над палтенцето. Дъждовните капки летяха над него като лъскава детска пързалка.
Приятели
Двете момчета влязоха в големия градски хотел. Вътре беше пълно с хора. Каква навалица! Те се спогледаха.
- Да вървим към асансьора! - предложи Станислав.
Децата се провряха бързо напред. Скоро бяха на покрива. Не можеха да се нагледат! На изток се ширеше безкрайно житно поле. На запад издигаше връх белоснежният Балкан. На юг стърчаха самотно в небето високите комини на заводите. Това беше промишленият район на града. В северната му част личаха постройките на новия жилищен квартал.,
Двете момчета бързо отвориха скиците и започнаха да рисуват.
Лунна нощ
Нощта спусна черния си воал над притихналата земя. Непрогледен мрак покри есенната гора. Скоро изгря бледата луна.
Нейните лъчи осветиха върховете на заспалите дървета. Те почувстваха лунната ласка и погледнаха нагоре. Тъмното есенно небе грееше със светлината на безброй трептящи звездици. Някои блещукаха по-ярко, а други мъждукаха едвам. Само Месечко блестеше все още ярко, с оная позната, постоянна бледост. Тази нощ той остави безсънна и есенната гора.
Полезни съвети от учителя
Как да помагаме на детето си през ваканцията и почивните дни по математика ? 1клас
Припомнете си числата от 1 до 20.Бройте заедно с детето си в правилен и обратен ред, след това нека ги напише в прав и обратен ред .Убедете се, че вашето дете разбира същността на математиката.Накарайте го да играе с предмети, за да разбере основната идея на математиката(от конкретното към абстрактното).Изисквайте четливо и правилно да се изписва числото.25% от всички грешки в решаването на математически задачи се дължат на нечетливо написани числа.Направете математиката част от всекидневния живот на детето.Винаги се оплакваме, че нямаме време - тогава докато миете чинии, забърсвате праха, гладите - използвайте математиката.Например:Имам да измия 10 чинии, измих 4 колко ми остават за миене? Решаването на задачи наум помага на детето да автоматизира някои действия.
Във влака
Аз, Славко и Панайот отидохме на гарата. Заминавахме на гости при бабата на Слaвко във Видин. Качихме се във втори вагон на влака.
Пътувахме дълго. Аз извадих сандвичи със сирене, а Пнайот ни почерпи със сандвичи със самам. Славко бе взел за закуска сладки, поръсени със захар и баклава във ванилов сироп. Хапнахме си юнашки, но внимавахме да не оцапаме вагона.
Кондуктурът ни провери билетите. Неусетно се унесохме в сън. Събудихме се малко преди да пристигнем във Видин.
На пазара
В петък ходих на пазара. Беше отрупано със зеленчуци и плодове.
Усмихваха се къдрави зелки. До тях се надуваха едри домати. Дълъг праз като войник пазеше зеленчуците. Оранжевият морков и зеленият магданоз красяха пазара. Разнасяше се аромат на червени ябълки и жълти дюли.
Колко е щедра есента!
Есен
Колко красива е есента! Истинска златна принцеса от приказките! Щом пристигне тази вълшебница, идете сред природата! Там ще видите истинско чудо. Навсякъде e покрито с пъстроцветни губери. Вслушайте се в тихата песен на есенната гора! Но защо ли песента ù, е тъжна?
Есента е готова да раздаде всичко, което притежава - багри, красота, плодородие. Вземайте си от всичко, но оставете нещичко и за дивите животни!
На поход
Нашият клас тръгна на поход. Решихме да отидем до близката местност Божурица. Стигнахме до малката рекичка, която при валеж преливаше коритото си. Намерихме брод, където водата се разливаше в плитък залив. Тя имаше зеленикав цвят и бавно се оттичаше надолу. Единият бряг беше по - висок и по него растяха глог и шипка. Върбите сплитаха гъвкав, жилав клонак над водата. Изгледа към реката беше красив. От ниския бряг започваше чудна зелена полянка с дъхави билки и сочна трева.
Есенна разходка
Здравка обича разходките през есента. Вчера тя извика братовчедка си Йорданка. Заедно с Еньо тримата отидоха в градската градина.
Есента беше боядисала листата на дърветата в красиви цветове. Земята под тях приличаше на пъстър килим от разноцветни листа.На едно дърво съзряха врабче с кафява човчица. То размахваше крилца и подскачаше от храстче на храстче и търсеше храна. Сив гълъб гукаше на див кестен. От детската площадка се чуваха щастливи детски гласчета. Трите деца си поиграха на люлките. Когато градския часовник удари шест часа, децата се прибраха. Гледката в градската градина беше красива. Дано във вторник да отидат пак.
Гълъбчето на Панайот и Еньо
Панайот и Еньо са ученици във втори клас. Имат голям сив гълъб. Затворен е в нов кафез. Веднъж оставиха вратичката отворена. Неочаквано гълъбчето изхвърча. Кацна върху циментов стълб. Братчетата затъгуваха за своя приятел.Той ги гледаше отгоре със строг поглед. Не искаше отново да се завърне в кафезчето. Подскачаше си радостно от храстче на храстче.Беше бодър и щастлив. Заваля дъжд. Децата влязоха вкъщи. Градският часовник удари шест часа. В детските очички блестеше влага . С нетърпение зачакаха майка си, за да и съобщят нерадостната вест. На вратата са позвъня. Майка им Йовка се връщаше от близкия завод.
Есен
Вършитбата отдавна отмина. Полята лежаха оголени и бяха пусти.
Една есенна нощ заваля проливен дъжд. На сутринта небето беше избистрено , а над земята пропълзя хлад. Старият щърк разтърси криле и каза:
-Мили мой, днес ще отлетите на юг без мен. Стар съм и нямам сили за дълъг път. Ще остана в родното си огнище. Ще бъда самичък , но така желая, защото това ще бъдат последните дни от живота ми.
Птиците наведоха мълчаливо глави и се сбогуваха.
Футболна среща
Беше през пролетта. Събрахме се пред училищната сграда.Започна футболната среща. Увереността в победата ни даваше кураж. Всеки държеше на честта на отбора си. Изведнъж отговорникът изсвири със свирката . Показа му жълт картон. Направи му забележка. Беше сграбчил Радко за ризката, брат си сбута на полянката. След това си послужи с хитрост, но и хитростта му не успя.
А уж се славеше като искрен и вежлив момък. Отговорникът не се сдържа. Заслужено го изхвърли от играта. Дори не пожела да го изслуша.
Ръкоплясканията отляво и отдясно нямаха край. Срещата свърши в шест часа и всички си тръгнаха. Само Еньо продължаваше да стой отстрани мълчалив и угрижен.
На излет във Витоша
Стенният часовник на градската каменна кула удари шест часа. Йовчо подскочи от креватчето си като ужилен.Отдавна и непрестанно мислеше за предстоящия ден.Изтича безшумно до прозореца и надникна навън.Озариха го ранните утринни лъчи.Очертаваше се слънчев пролетен ден,подходящ за излет.
Двамата с баща си потеглиха за Витоша.Свежестта и прохладността на въздуха ги опияняваше.Живописна гледка се разкри пред тях,когато се изкачиха на върха.Оттам видяха милионна София и гигантската Стара планина. Оттатък Стара планина се разтила най-обширната равнина местност – Дунавската равнина. Хубостта и приказността на тази картина от свещената ни земя, бяха неописуеми.Те се разходиха из раззеленилата се гора. Минаха по тясна пътечка и каменно мостче. Иззад едно храстче нещо изшумоля Йовчо уплашено се оттегли назад. Изскочи таралеж и бавно запълзя към близкия храст.
Този ден Йовчо разбра , че горите са безценното богатство на родината ни.
В дъжда
Момиченцето беше облечено в топло палтенце, обуто в червени гумени ботушки със смешни муцунки. В ръката си държеше дръжката на свито чадърче. По раменете му подскачаха палави руси плитчици, украсени с червени панделки. Краищата на пъстрото шалче се увиха плътно около вратлето му. На върха на жълтата барета се люлееше рошав помпон.
Вятърът събра накуп всички облаци. Небето стана сиво и тежко. Тогава чадърчето се разтвори и се издигна над баретката, над шапката, над палтенцето. Дъждовните капки летяха над него като лъскава детска пързалка.
Приятели
Двете момчета влязоха в големия градски хотел. Вътре беше пълно с хора. Каква навалица! Те се спогледаха.
- Да вървим към асансьора! - предложи Станислав.
Децата се провряха бързо напред. Скоро бяха на покрива. Не можеха да се нагледат! На изток се ширеше безкрайно житно поле. На запад издигаше връх белоснежният Балкан. На юг стърчаха самотно в небето високите комини на заводите. Това беше промишленият район на града. В северната му част личаха постройките на новия жилищен квартал.,
Двете момчета бързо отвориха скиците и започнаха да рисуват.
Лунна нощ
Нощта спусна черния си воал над притихналата земя. Непрогледен мрак покри есенната гора. Скоро изгря бледата луна.
Нейните лъчи осветиха върховете на заспалите дървета. Те почувстваха лунната ласка и погледнаха нагоре. Тъмното есенно небе грееше със светлината на безброй трептящи звездици. Някои блещукаха по-ярко, а други мъждукаха едвам. Само Месечко блестеше все още ярко, с оная позната, постоянна бледост. Тази нощ той остави безсънна и есенната гора.
Полезни съвети от учителя
Как да помагаме на детето си през ваканцията и почивните дни по математика ? 1клас
Припомнете си числата от 1 до 20.Бройте заедно с детето си в правилен и обратен ред, след това нека ги напише в прав и обратен ред .Убедете се, че вашето дете разбира същността на математиката.Накарайте го да играе с предмети, за да разбере основната идея на математиката(от конкретното към абстрактното).Изисквайте четливо и правилно да се изписва числото.25% от всички грешки в решаването на математически задачи се дължат на нечетливо написани числа.Направете математиката част от всекидневния живот на детето.Винаги се оплакваме, че нямаме време - тогава докато миете чинии, забърсвате праха, гладите - използвайте математиката.Например:Имам да измия 10 чинии, измих 4 колко ми остават за миене? Решаването на задачи наум помага на детето да автоматизира някои действия.